Както стана ясно за породен път по време на изслушването на български министри на заседанието на Комисията по правните въпроси (JURI) на Европейския парламент, навременно осигуряване на модернизирана и хармонизирана авторскоправна рамка в Европейския съюз е приоритет за българското председателство на ЕС.
Може би най-щекотливият въпрос при преговорите относно законодателния пакет, предложен от Европейската комисия, е предложението за въвеждане на задължения при използването от страна на доставчиците на услуги на информационното общество на закриляни обекти на авторското право, публикувани от потребителите на услугата и по-специално задължението за общ контрол и филтриране на съдържание – член 13 от проекта за Директива относно авторското право в цифровия единен пазар.
Точната формулировка на спорния текст е от основополагащо значение, доколкото разпоредбата ще определи какво може да се споделя в интернет и кои услуги ще могат да се доставят при какви условия за поне десетилетие напред.
Член 13 – платформите са задължени да филтрират потребителското съдържание
Според предложението на Комисията, всички интернет сайтове, работещи с “големи количества” съдържание, качено от потребителите им, ще бъдат задължени да инсталират автоматични системи за мониторинг и предварително триене на всяка информация (текст, снимки, илюстрации, музика и т.н.), която би нарушила чужди авторски права, като при това носят директна отговорност за законността на хостваното от тях потребителско съдържание.
Проекто-разпоредбата е реално насочена към регулиране на отношенията между правоносителите и платформите за споделяне на музика и аудиовизуално съдържание, в частност YouTube, но на практика ще засегне всякакви платформи, работещи със съдържание, генерирано от ползвателите, като Уикипедия, GitHub, Flickr, интернет форуми, платформи за онлайн търговия и т.н., при това без значение дали са интернет гиганти или малки, средни или стартиращи предприятия.
За да се приеме ново законодателство в Европейския съюз, предложението, направено от Европейската комисия, трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и Съвета на ЕС. Двете институции, след като оформят позициите си, ще преговорят за окончателната версия на Директивата под егидата на Комисията.
Българското председателство на Съвета през първото полугодие на 2018 г. е компетентно да подпомогне и улесни финализиранато на позицията на Съвета по този въпрос, включително да предлага компромисни варианти на спорния текст за гласуване.
Предходното предложeние за компромисен вариант на текста на член 13 – този на естонското председателство, не успя да се наложи сред държавите-членки. Затова българското председателство излезе в началото на месеца с формулирани нови предложения за изменение на проекто-разпоредбата на директивата.
Българският компромис
Предложенията на българското председателство за компромисна формулировка на член 13 идват в няколко варианта, които имат претенциите да отразяват мненията на държавите-членки относно регулацията, изложени по време на срещата на Комитета на постоянните представители на 31 януари тази година.
Положителното в българските предложени я е изричното изключване от приложението на член 13 на доставчици на услуги, които предложението на комисията формално включваше в обхвата на адресатите. Извън задължението за филтриране на минаващото през тях съдържание изрично попадат: доставчици на интернет достъп, хостинг провайдъри, облачни услуги, платформи за онлайн търговия, чиято основна дейност не е продажба на авторскоправно съдържание, някои научни и образователни хранилища (когато съдържанието се качва от самите правоносители).
Предложението изрично уточнява, че задължението не засяга използването на авторски произведения под законови изключения и ограничения (разграничение, което е съмнително доколко изобщо може да бъде направено на практика).
Съществен минус в българските предложения представлява въвеждането на изрична дефиниция за “доставчик на споделено онлайн съдържание”. Предложените текстове на практика окачествяват автоматично определни доставчици като такива, които “съобщават на публиката” авторско съдържание, механично отделяйки ги от правния режим на интернет посредниците, уреден в актуалното европейско законодателство, и приравнявайки режима им по-скоро към този на традиционните издатели и медии.
Текстовете на практика въвеждат презумпция, че всички посредници от определен вид по дефиниция осъществяват „съобщаване на публиката” за минаващото през тях потребителско съдържание, игнорирайки разработените от Съда на ЕС критерии за това кога е налице “съобщаване на публиката”.
На последно място, българското предложение усилено избягва да формулира задължението на доставчиците като такова за общ контрол над минаващото през тях съдържание, но внимателният прочит на предложените мерки не оставя място за съмнение, че става дума за предварително филтриране.
Наистина ли искаме да променим режима на разпространение на информацията в интернет или един конкретен посредник ни дразни?
Жалко е, че българският компромис не е по-смел и не се опитва да постави фокуса върху същинския проблем на дебата – неравностойното пазарно положение.
В момента в Брюксел се опитват да решат пазарен проблем с недобре обмислени технически предложения. Това би трябвало да е шанс за нас да покажем, че техническата експертиза, акумулирана през годините в София и други наши градове може да предложи решения на глобално ниво.
По време на изслушването си на заседанието на Комисията по правните въпроси на Европейския парламент в края на тази седмица, Министърът на културата Боил Банов отбеляза, че нашето председателство в момента е фокусирано върху усилия за сближаване на позициите в Съвета на ЕС по двата неразрешени въпроса от проекто-директивата за авторското право в цифровия единен пазар, а именно – текстовете на чл.11 и чл.13. Специално по отношение на филтрирането на съдържание Министър Банов се опита да звучи оптимистично, но на практика заяви, че държавите – членки са далеч от постигането на консенсус по противоречивата разпоредба.
