След като получи критика от много страни за предишните си предложения за компромис в Съвета на ЕС за реформата на авторското право, в петък вечерта българското председателство разпространи нов текст, който трябва да бъде обсъден утре – понеделник.
Прозрения в петък вечер
В крак със съмнителната традиция на българската администрация да оповестява важни планове за законодателни промени в последния момент, преди края на работното време и между празниците. Не само, че не се отнасяме колегиално към останалите страни членки, давайки им на практика само няколко часа работно време да се запознаят с новия документ, но и продължаваме да искаме цензура на потребителско съдържание онлайн.
Дори нещото което се опитваме да решим – да направим изключение за Уикипедия, не се получава. Според новия български компромис, само текстовете в Уикипедия ще са защитени, но не и картинките в статиите. За съжаление с този маниер на работа показваме на европейските си партньори, че дори когато имаме желание да постигнем определен позитивен резултат, не успяваме да се справим с практическата работа.
За кого “работи” българското председателство?
Вече повече от година в Брюксел тече спор как да се премахва потребителско съдържание, нарушаващо авторското право онлайн. Авторскоправната индустрия иска инсталирането на автоматични филтри, които да премахват всичко, което се засече като нарушение. Голяма част от технологичният сектор и представители на гражданското общество настояват, че автоматичното триене на съдържание по желание на определени фирми ще доведе до цензура и още по-голяма пазарна власт на Гугъл и Фейсбук, разполагащи с такава технология – нещо, което първоначалната цел на предложението на Европейската комисия е именно да ограничи.
Според представители на българския цифров бизнес, филтрирането на практика ще издигне огромни бариери пред прохождащите дружества, ще засегне свободата на изразяване, ще даде възможност за упражняване на широкомащабна “частна цензура” и ще овласти алгоритми в решаването на доста сложни правни казуси. Юридическия съветник на СайтГраунд Хостинг, Мая Стоянова, споделя, че член 13 от проектодирективата е още една допълнителна тежест върху бизнеса.
Планираната реформа има потенциал засегне негативно и много образователни и културни институции, в това число библиотеките. Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Софийска библиотека са партньори на Цифрова република и част от институциите, подписали отвореното писмо срещу въвеждането на задължение за филтриране от съдържание онлайн.
Въпреки това българското председателство остава глухо за гласа на многото засегнати участници на цифровия пазар, упорито фаворизирайки позицията на правоносителите в лицето основно на музикалните издатели.
Автор: Димитър Димитров, стратегически директор на Цифрова република и директор на Европейските политики във Фондация Уикимедия (Брюксел)
