На 29 март влезе в сила Законът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, с който се обособява цял нов дял (Дял втори „а”), посветен на уредбата на колективното управление на авторски и сродни на тях права.
Изменението е в отговор на Директива 2014/26/ЕС, която трябваше да бъде въведена във вътрешното ни законодателство още през април 2016 година. Тогава беше изготвен проект за нов Закон за колективно управление на авторското право и сродните му права, но той така и не беше гласуван. В отговор, през януари тази година Европейската комисия сезира Съда на ЕС с искане на България да бъде наложена глоба в размер на над 19 хиляди евро на ден.
Под заплахата от санкции, българският законодател реши набързо да измени съществуващия ЗАПСП, вместо да приеме отделен закон, като измененията въвеждат по-подробна регламентация на изискванията към организациите за колективно управление на права.
Освен по-детайлната уредба, директивата предвижда в държавите членки да бъде създаден специален механизъм, уреждащ спазването на авторското право при многотериториално разрешаване на използването на музикални произведения онлайн. Целта е да има няколко големи дружества на европейско ниво, които ще са достатъчно подготвени и технически оборудвани, за да представляват репертоара и останалите по-малки организации.
Най-голямото изменение, което се предвижда в закона, обаче е свързано с въвеждането на нов субект на колективно управление на права – независимите дружества. За разлика от организациите за колективно управление на права (ОКУП), независимите дружества са търговски образувания и не са притежавани или контролирани от носителите на авторски права. Такива дружества съществуват от години в Европа и досега са се възползвали от липсата на регулация и задължение за отчетност.
Тази най-осезаема промяна в съществуващото законодателство е и обект най-голяма дискусия, тъй като тя на практика преустановява монопола на ОКУП при публичното изпълнение на музикални произведения. Идеята, заложена в директивата, е това да стане без да се ощетяват авторите и ползвателите, като затова са въведени правила, според които договори с ползвателите ще може да сключва само първата регистрирана организация, а последващите, за да получат регистрация, ще трябва чрез споразумение да поверят управлението на репертоара си на нея. Такова споразумение обаче по изключение няма да се изисква като условие за регистрация на търговските дружества. По този начин de facto представителните организации ще продължат да бъдат същите, но носителите на права ще имат свободата за изберат на кого да поверят управлението на правата си.
С новите промени се предвижда тарифите за възнаграждение на носителите на права да се утвърждават от министъра на културата след постигане на писмено споразумение с представителна организация на ползвателите. Първоначално законопроектът предвиждаше това споразумение да бъде задължително, както и да бъде въведена възможност за самостоятелна инициатива на ползвателите за промяна на тарифите. ОКУП обаче се обявиха твърдо против ограничаването на монопола им при определяне на тарифите и естествено приетият ЗИД е много по-благосклонен към тях. Сега на практика постигането на споразумение с ползвателите не е задължително, тъй като ОКУП ще могат и сами да подадат заявление към министъра за утвърждаване на тарифите.
Покрай въвеждането на измененията ОКУП могат да се похвалят с още един безспорен лобистки успех – отсега нататък всички лица, стопанисващи търговски и туристически обекти (хотели, ресторанти, музеи, авотбуси, таксита и др.) ще трябва веднъж годишно да предоставят “доказателства”, че са сключили договори с ОКУП и имат право да ползват аудио и аудио-визуални произведения. Задължението да контролират спазването на това изискване ще имат кметовете на общини, а глобите, които ще налагат те, ще са между 2 и 10 хиляди лева.
Освен това ЗИД на ЗАПСП предвижда и едно допълнително правомощие на ОКУП на архтектите – отсега нататък използването на сграда или на план на сграда за реконструкцията ѝ ще може да бъде извършено само след съгласуване с ОКУП, а регистрираните такива организации към момента са две – САПЗАПА и Архдивайс.
Снимка: източник PEXELS, свободен лиценз CC0
