На 25 и 26 юни в София се проведе Цифровата асамблея – ежегоден форум, който събира европейски политици и представители на бизнеса, културните институции и гражданските организации, за да обсъждат цифровата политика на ЕС и приложенията на последните технологични разработки.

Асамблеята бе организирана съвместно от Европейската комисия и българското председателство на Съвета на ЕС и бе опредена от министър Ивайло Московски като едно от най-важните събития на нашето европредседателство. Тазгодишното издание се приема за стратегическо предвид амбицията на Съвета за прилагане на стратегията за цифровия единен пазар до края на 2018 г.

Извън очакваните теми за стартиране на Цифровия дневен ред в областта на цифровите технологии за Западните Балкани и общите приказки за неуморната работа на европейските институции в полза на превръщането на Европейския съюз във високотехнологична суперсила, на форума бяха засегнати и няколко по-конкретни законодателни усилия на ЕС.

Някои от акцентите бяха:

Свободен поток от нелични данни и пакет данни от април 2018 г.

На асамблеята бяха обсъдените перспективите и начините за изграждане на общо европейско пространство за данни. Според присъстващите експерти три са основните сфери и технологии, които ще бъдат доразвивани през следващите години за постигане на тази цел:
1) интернет на нещата (IoT);
2) икономиката на данните и
3) “интернет от следващо поколение”.

Европейски кодекс за електронни съобщения

На форума бе обсъждано и предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения. Директивата разширява обхвата на електронните съобщителни услуги с предоставяните чрез интернет услуги (OTT услуги), сред които са интернет телефонията, приложенията за обмен на съобщения и електронната поща.

Законодателството касае комуникационни услуги като електронно правителство, онлайн банкиране или видео разговори. Според Комисията то ще доведе на прозрачност на тарифите за разговори, а потребителите ще бъдат по-добре защитени, когато се абонират за пакетни услуги. През последните месеци различни европейски организации изказаха опасения как новото законодателство, касаещо телекомуникациите, ще се отрази наевропейските общностни мрежи.

P2B пакет

Инициативата на P2B предвижда мерки за регулиране на отношенията между онлайн платформите и бизнеса, който се популяризира чрез тях, и според Комисията цели да насърчи справедливостта и прозрачността за бизнес потребителите на онлайн посредническите услуги. Регулацията на “онлайн пазарите” следва регулацията на платформите, боравещи с потребителско съдържание, съдържаща се в небезизвестната проектодиректива за авторското право в цифровия единен пазар.

Инициативата P2B бе представена от директора за Цифровия единен пазар в DG CONNECT – Жерард де Грааф, който настоя, че тя се приема добре от представителите на самите засегнати платформи и браншовите организации в тази сфера.

Предвижданите от Комисията мерки включват:

• Нов проект за регламент, регулиращ отношенията между онлайн платформите и бизнеса (Regulation ‘on promoting fairness and transparency for business users of online intermediation services and online search engines in the Digital Single Market – за момента липсва официален превод на документа на български език), сред предвижданията на който са процедури за разрешаване на спорове, медиация, и възможност професионалните сдружения на бизнеса да водят колективни искове срещу платформите.
• Създаване на Европейска обсерватория за наблюдение на въздействието на новите правила: Чрез нея ще се следят както текущите, така и нововъзникващите проблеми и възможности в цифровата икономика, основана на онлайн платформи, като целта е Комисията да оцени необходимостта от допълнителни законодателни мерки в тази сфера в рамките на следващите три години.

“Пясъчник” за стартиращи предприятия

Любопитна инициатива на ЕС представи генералният директор на Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ (DG CONNECT) в Европейската комисия – Роберто Виола, в рамките на интервюто му с водещата Ралица Василева – т.нар. пясъчници за стартиращи предприятия.

Изглежда става дума за предвидените в Плана за действие на Европейската комисия в областта на финансовите технологии (FinTech) от март месец тази година “регулаторни пясъчници”.

Макар регулаторните пясъчници да не са нещо нечувано, авторката на този коментар бе впечатлена как представителят на ЕК на практика призна, че свръхрегулацията на цифровия пазар в Евросъюза представлява пречка пред създаването и развитието на стартиращите и високотехнологичните компании.

Цифрова република, наред с много други браншови и стартъп асоциации, многократно е предупреждавала във връзка с течащата в момента в ЕС авторскоправна реформа, че законодателните усилия на европейските институции на всяка цена да запазят остарели бизнес модели чрез рестриктивни регулации, ще доведе, освен всички останали потенциални проблеми, и до бариера за навлизане на цифровия пазар на нови предприятия, ще изгони иновитивните компании от Европа и ще подкопае европейските амбиции да бъдем първенци в сферата на високите технологии.

Фалшиви новини

Уъркшоп на тема “Ерата на Дезинформацията” (The Age of Disinformation), беше част от втория ден на Цифровата Асамблея. Отскоро Европейският съюз замени термина “фалшиви новини” с по-широката дефиниция “дезинформация онлайн”.

В уъркшопа, воден от Паоло Сезарини водещи експерти обсъдиха възможните инструменти, политики и практики в рамките на ЕС за отговор на предизвикателството: дезинформацията онлайн. Дискутира се ролята на социалните медии, онлайн платформите, журналистите, потребителите.

Вени Марковски, вице-президент на ICANN, включи в дискусията интересен аспект –  техническата инфраструктура на интернет и глобалната мрежа. Г-н Марковски, който заедно с нашия Стратегически директор Димитър Димитров, беше част от Експертната група на високо равнище към Европейската комисия относно фалшивите новини, акцентира върху необходимостта политиките за справяне с онлайн дезинформацията да се съобразяват и да не засягат/компрометират инфраструктурата на онлайн пространството.

Изображение: CC0 Creative Commons, available at: www.pixabay.com