Лекцията на Юлия Реда или защо трябва да следим гласуването на новата авторскоправна реформа в ЕС?
Чували ли сте за GDPR?
Сигурна съм, че отговорът ви е да. Нещо, за което не съм толкова сигурна обаче е дали знаете, че в момента се гласува реформата на авторското право в цифровия единен пазар.
Тук е по-вероятно да отговорите отрицателно.
Всъщност това само по себе си е проблем – европейските граждани да научават за дадено законодателство, което ги засяга пряко, когато то вече е прието и са поставени пред свършен факт. Често дебатите, водени на европейско ниво, не достигат до публичния дискурс на отделните национални държави.
Това именно беше и причината евродепутът Юлия Реда да изнесе лекция на 1–ви юни в Софийския университет и да се срещне с български журналисти.
Коя е Юлия Реда?
Тя е един от най-младите евродепутати в Европейския парламент, като още на 28 години е избрана за единствен представител на Пиратската партия в ЕП. Защо избирам да говоря за някой, който носи костюм само защото иначе бива възприеман за стажант?
Всъщност „последният европейски интернет пират” има голяма роля в процеса по гласуване на директивата, тъй като Юлия Реда се кандидатира с ясната цел да работи по ревизията на авторското право. По това тя се различава от другите политици, които представляват своите избиратели и в много по-голяма степен прокарват думите си през политическо сито. Ролята на Реда е основно съсредоточена върху това да води кампания за приемане на качествено авторскоправно законодателство и да превежда на прост език заплетените аспекти както на авторското право, така и на законодателния процес в ЕС. Това може ясно да се проследи в нейния Туитър акаунт, както и страницата ѝ, достъпна и на български език.
Още с нейното избиране през 2014 година ѝ се дава нелеката задача да състави оценка на авторскоправното законодателство до момента, която след това бива гласувана и приета от Парламента. Целта на този рапорт е да послужи за основа на едно бъдещо предложение на Европейската комисия. По нейни думи тази възможност ѝ е дадена, тъй като са смятали, че няма да се справи. Напротив, тя се справя отлично, предлагайки принципи, които наистина да осъвременят авторското право и да го направят пригодно за цифровата ера.
Една година по-късно, септември 2016 г., тогавашният еврокомисар Гюнтер Йотингер предлага директива, която изцяло противоречи на първоначалната идея на Реда и може да се окаже предпоставка за това авторското право да бъде използвано като инструмент срещу свободата на словото.
Най-противоречивите предложения в новата реформа на авторското право:
Член 13, известен като #censorshipmachine, създава задължение за платформите да осъществяват контрол над съдържанието, което се качва на тях. Това означава, че те ще бъдат длъжни да прилагат алгоритми, с които да следят дали всяко видео, фотография или аудиозапис на платформите е в нарушение с разпоредбите на авторското право и ако установят, че е – да предотвратят качването му. По този начин се дава власт на платформите да решават кое е законно и кое не.
Пример за подобен тип филтриране е Content ID развит от Youtube. Това е софтуерна система, която служи за намиране на авторско съдържание в чужди видеа. Подобно автоматизирано филтриране води до проблеми, тъй като от една страна неговото развитие е изключително скъпо. YouTube е инвестирал близо 100 милиона долара. Лесно можем да предположим, че трудно някоя по-малка платформа би могла да си позволи подобен разход. По-вероятно ще е да трябва да закупи готов продукт от монополистите на пазара.
От друга страна, въпреки трудностите да се внедри подобна система, тя често допуска грешки и трудно може да вземе в предвид контекста на ситуацията. Пример даден по време на лекцията беше как видео, качено от потребител в Youtube, e било използвано в епизод на известен сериал, в резултат Content ID системата е свалила оригиналното видео от платформата, защото го е припознала като плагиатсво.
Освен това е много важно да се посочи, че това законодателство е насочено към платформи като Youtube и Facebook и не взима в предвид разнообразието, което ни предлага интернет. По думи на Юлия Реда платформи, като WordPress, където независими автори качват съдържание или Tinder, приложение за запознанства, ще трябва да филтрират за нарушения. В това число могат да бъдат включени дори изцяло некомерсиални платформи като Wikipedia, което значително би ограничило обмена на информация.
През платформите ние общуваме с близки, запознаваме се, гледаме, слушаме и четем нечие авторско съдържание, а и качваме свое. Без съмнение законодателството, което ги регулира ни засяга пряко, тъй като утре то ще определя границите на нашата свобода в интернет.
Член 11, известен като #Linktax, е предложение за въвеждане на сродни права за издатели на европейско ниво.
В своята лекция Юлия Реда заяви, че това е типично германско предложение и че именно големи немски издатели като Аксел Шпрингер лобират активно за неговото приемане. Всъщност в началото на гласуването единствено Германия е подкрепяла предложението, а на днешната дата от 28 държави-членки в Съвета на ЕС само 4 се обявяват против. България не е една от тях.
Опит на национално ниво
През 2013 германският Бундестаг предоставя на германските медийните издатели изключително право върху тяхното новинарско съдържанието. Това им позволява да изискват възнаграждение-такса от новинарски агрегатори, като Google news, за използването на откъси от статии с цел препращане към техния сайт.
В отговор Google news започва политика на opt-in, тоест новинарският агрегатор на Google да включва в себе си само медии, които са заявили, че искат да са част от него. Така Googe се освобождава от необходимостта да иска лиценз за използването на статии от медийните издатели и съответно да заплаща такса.
Поради вероятната загуба на трафик и печалба от реклама (Google има доминиращ дял от 95% от интернет търсенията на европейския пазар), германските издатели се съгласяват Google да използва безплатно откъси и фотографии от техните статии както в своя агрегатор, така и в търсачката. Това на практика прави новоприетото немско законодателство абсолютно неефективно.
За сравнение в Франция е възприет различен подход. Вместо френските издатели да водят война с агрегаторите на новини те решават да работят съвместно с тях. В резултат е сключено споразумение, което първо дава преференциален достъп на френските медии до всички дигитални платформи на Google и второ, създава фонд за иновации на дигиталните медии, възлизащ на 60 милиона евро. Фондът ще е с цел насърчаване развитието на медиите в цифровата ера.
Извод
Опитвайки се да разреши проблема на все по-трудно функциониращите бизнес модели на медиите, Германия лобира за очевидно нефункциониращо законодателство. Член 11 по примера на Германия не само не подобрява настоящето положение за издателите, но и би могло да наруши начина, по който обикновените потребители споделят информация чрез линкове и препратки към други сайтове и да внесе хаос в интернет.
Защо именно България имаше и продължава да има важна роля в процеса за взимане на това решение?
Първо, на ниво Съвет – България председателства Съвета на Европейския съюз от 1 януари 2018 до 30 юни 2018. Едни от най-важните гласувания се осъществяват именно в този период. На 25 май беше приет компромис от Комитетът на постоянните представители (Корепер) на Съвета на Европейският съюз. Той беше формулиран и предложен от Българското председателство. В следствие България получи мандат за водене на преговори по време на триалога.
Второ, на ниво Европейски парламент – в правната комисия двама от всички 25 члена са от България – Ангел Джамбазки и Емил Радев. Техните гласове са много важни, тъй като комисията ще гласува през юни позиция, която в последствие Европейския парламент ще трябва да одобри.
Трето, на ниво Европейска комисия – еврокомисарят ни Мария Габриел отговаря за изключително важен ресор: Цифрова икономика и цифрово общество. Всъщност тя заема мястото на Гюнтер Йотингер, който е и инициаторът на предложението за реформа на авторското право в единния цифров пазар.
На въпроса: „Какво може един обикновен гражданин на ЕС да направи, за да повлияе на изхода от приемането на Директивата?”
Юлия Реда отговори, че можем да бъдем точно това – граждани. Да сме активни и да държим отговорни своето правителство, българските депутати в Европейския парламент и настощия ни еврокомисар.
Автор на статията: Диляна Видева, студент в магистърска програма "Е-Европа" в Софийски университет "Св. Климент Охридски"
